Кратка история на “автоматичния касиер”

Костадин Христов

Ежедневно ги подминаваме, един или два пъти в месеца (на аванс и заплата) имаме приятни срещи с тях, понякога нищо не ни пускат, а друг път са необяснимо щедри. Случва се да ни правят номера – гълтат ни картите като индийските факири.
Армия от служители ежедневно ги обгрижва, за да са доволни хората. Други пък едни хора постоянно се стремят да ги измамят. Трети често ги малтретират, повреждат ги с металорешещи машини или направо ги изкъртват от адресната им регистрация.
Това са АТМ устройствата на банките, (от англ. Automated Teller Machine), масово наричани от нашенци с разговорното “банкомати”. Изложени на пек и студ 24 часа в денонощието тези машини безпрекословно изпълняват нашите команди, а ние почти не се замисляме за тях. Кога са изобретени, кой и къде ги произвежда, кой и как се грижи за тях?

Първият патент за банкомат е издаден в САЩ на Лутър Джордж Симджян (1905-1997 г.) – арменски изобретател, емигирирал от Османската империя през 1905 г., автор на повече от 200 изобретения. Това се случва през миналия век, на 30 юни 1960 г. Първоначално машината е наречена “Банкограф”, а първото устройство е инсталирано от City bank в Ню Йорк на следващата година. Както се случва с много нови изобретения, банкографа не е приет добре от населението, което кара банката само след 6 месеца да го прибере. Междувременно идеята за такъв тип машини се разработва и в Европа. С тази не лека задача се заема шотландския изобретател Джон Шепърд – Барън, който в този период работи в световно известната компания Thomas De La Ruе, която освен, че печати банкнотите на държавите от половината свят, изработва всякакви машини свързани с производството и обработването на монети и банкноти.

Тази машина наречена DACS Automatic Cash раздава банкноти в брой, след като клиента постави в устройството книжен чек, издаден от касиер, специално защитен с въглерод-14, и набере на клавиатурата персоналния идентификационен номер, познатият ни ПИН код, който първоначално бил от 6 цифри.
Първото АТМ устройство, чиито принцип на работа се запазва до днес е изобретението на Доналд Венцел. Неговата компания Docutel разработва машина за работа с пластмасови карти с магнитни ленти, на които са записани имената на собственика, номера на банковата сметка и банковите реквизити. Първите АТМ-и на Венцел са инсталирани в САЩ през септември 1969 г. в клонове на Chamical bank.
Първата масова инсталация на АТМ устройства стартира в САЩ през 1972 г., когато CITIBANK инсталира 100 машини. Само за три години, до края на 1975 г. бройкате на инсталираните на територията на САЩ банкомати нараства до 3000, собственост на 534 банки.

Въпреки инвазията на “автоматичния касиер”, банкоматите получават наистина масово разпространение едва в края на 80-те години на XX век. Това не се дължи на консерватизма или нежеланието на хората да ги използват. Просто функционалностите на машините в онези години са недостатъчни. Машините работят оф-лайн и нямат връзка с банката, нямат възможност за проверка на наличността по сметката и още куп други недостатъци, отстранявани през годините.
В България първите опити за въвеждане на мрежа от банкомати, ПОС устройства и издаване на карти са направени в периода 1990 – 1993 г. от някои търговски банки. Без надежна платежна система, отговаряща на съвременните банкови тенденции обаче това няма как да се случи. Независимо, че картовите услуги са част от продуктите на търговските банки, изграждането на надеждна система стартира от националната ни банка.
На 4 февруари 1993 г. с решение на Управителния съвет на БНБ е създадено дружество БОРИКА (Банковата Организация за Разплащания с Използване на КАрти), на която е възложено изграждането на национална инфраструктура за разплащания с банкови карти.
На 15 март 1995 г. е реализирана първата картова трансакция през системата на Борика от банкомат в клон “Доверие” на Обединена Българска банка.
Първият “външен” банкомат в България е инсталиран на 2 май 1995 г. в централата на Българска пощенска банка (в сградата на НДК). През месец юли с.г. е включен и първият ПОС терминал за разплащания с карти. Другите новатори в картовите услуги са банките ДСК, Биохим и ПИБ.
На 26 януари 1996 г. е направена първата междубанкова трансакция бежду ОББ и БНБ. От месец септември с.г. Борика е включена в международната мрежа за плащания на Europay/MasterCard, с което в България стана възможно тегленето на пари в брой от всички банкомати на различните банки.
С течение на времето много от работодателите в България започнаха да превеждат заплатите на служителите си по картови сметки и по този начин разпространението на картите се разви с бързи темпове. Данните за края на 1999 г. показват, че през годината са издадени 263 735 карти, банките са инсталирали 279 банкомата и 497 ПОС терминала.
През 2004 г. фирма Борика съвместно с Търговска банка Биохим първи в Света получават сертификат от VISA за акцептиране на карти с чип (EMV карти). Същата година БНБ преобразува дружеството в еднолично акционерно дружество - ЕАД. През 2005 г. Борика отново е преобразувана, този път в акционерно дружество, а 63.76% от акциите са разпродадени на 25 местни банки.
През 2010 г. е извършено сливане с Банксервиз АД, който е оператор на разплащателната система БИСЕРА. Новата компания БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ АД, собственост на местните банки и БНБ, продължава да оперира едноименната система за банкови карти и да създава нови услуги и иновативни решения.
За положителните резултати на банките и картовата система красноречиво говорят фактите – за 2014 г. регистрираните карти в Борика са 4 282 307 броя. Към мрежата са вързани над 3 100 банкомата и повече от 45 000 ПОС терминала.
Не всички банки в България обаче са вързани към мрежата на Борика-Банксервиз АД, така, че броя на АТМ устройствата в страната е много по-голям. Към края на 2015 г. приблизителният брой на АТМ устройствата са над 5500 бр. собственост на 20 местни банки. Тези хиляди машини са разположени главно в градовете, много малка част от тях са на разположение на така или иначе изчезващото селско население. Много често един банкомат обслужва пенсионерите от няколко села.

АТМ устройствата са два типа. “Външни” – това са най-разпространения тип устройства, които се инсталират в помещения, като лицевата им страна се показва през стената. Достъпът до тях най-често е 24-часов. Другият тип е наречен “Лоби”. Това са свободностоящи машини, които се разполагат във вътрешни закрити помещения. Основно се инсталират в клонове на банки, в хотели, и други обществени сгради. Достъпът до тях е ограничен, в зависимост от работното време на компанията, в чиято сграда са инсталирани.
В България основно се доставят три марки АТМ устройства, които сертифицират по няколко модела от двата типа. Това са марките “NCR” (САЩ), “Wincor-Nixdorf”(Германия) и “Diebold Opteva Family” (САЩ). Доставчиците на машините са също три български компании.
Най-разпространени в страната са “външните” АТМ устройства, от които може да се теглят налични пари, да се правят справки и преводи, да се заплащат сметки и т.н.

На 18.03.2011 г. в УниКредитБулбанк за първи път е инсталиран нов тип АТМ устройство, наречено BNA (Bunch Note Acceptor). Това е банкомат, който освен раздаваща функция има и депозитна такава (cash -in). Тоест клиент на банката вместо да се реди на опашка да направи вноска на каса, прави това на депозитния банкомат. В края на 2015 г. няколко банки вече имат инсталирали около стотина такива машини, като преспективата е този тип устройства да заменят тези, които могат само да раздават налични пари.
В последните години развитието на ИТ технологиите доведе и до сериозен напредък в предлаганите услуги от банките през най-различни терминални и мобилни устройства. В някои от банките се наблюдава сериозна тенденция по изграждането на тъй наречените “зони за самообслужване” (self-service zone). Това са банкови помещения, работещи 24 часа в денонощието, в които обаче липсва банков персонал. В тях са разположени всякакъв тип устройства, през които всички клиенти могат да осъществяват най-често използваните банкови услуги по всяко време – да теглят и внасят суми, да разпечатват извлечения, да подават плащания по банков път или да побъбрят със служители от КОЛ центъра.

Така в общи линии се очертава бъдещето на банковото обслужване. Няма да се срещаме с усмихнати служители, няма добър ден и довиждане. Ще се срещаме с безмълвните машини, готови да изпълнят нашите команди. Е, поне остава утехата, че машините се обслужват от хора, от хора се извършват и злоупотребите с тях, но за това в друг материал.

Любопитно:

В целия свят са инсталирани около 2,2 млн. банкомата.

Най-северната точка, на която е инсталиран банкомат е град Свалбард, Норвегия.

Най-южната точка, на която е инсталиран банкомат се намира на гара Макмърдо, Нова Зеландия.

На Атарктика от 1997 г. има инсталирани два банкомата “NCR”, които се обслужват веднъж на две години.

Най-високата точка в света, на която е инсталиран банкомат е на 4500 метра над морското равнище в Тибет.

Най-ниската точка в света, на която е инсталиран банкомат е в Израел на Мъртво море – 421 метра под морското равнище.

В някои европейски държави се използват мобилни банкомати, които в определен ден и час пристигат в населено място.

Банкомати се инсталират в някои от големите круизни кораби, както и на кораби на флотата на САЩ.

В България има инсталиран банкомат за биткойни, наречен битомат.